Има дни, когато всичко е точно както го искам. Времето е готино, въздухът мирише хубаво и нещата се случват както трябва, без много-много да ги насилвам. Задачите все едно се вършат сами, а понякога даже ме изненадват и се получават по-добри, отколкото съм си мислел, че може. В такива дни обичам да си представям че нещата, които върша са като футболна топка, която си върви сама в правилната посока, с много хубава скорост, а аз просто я побутвам оттук-оттам внимателно, но рядко. Понякога съм зад топката, друг път в страни, а чат-пат се налага и да изтичам малко напред, за да проверя какво се случва там - дали случайно няма невидимо, но коварно препятствие, което да скапе цялата топкоработа.
Най-хубавото идва, когато съм сигурен, че отпред няма нищо страшно, работата си тупка сама напред в абсолютно правилната посока и с много добра скорост. Тогава мога да си намеря удобно място и да правя нещо мое си, докато работата се върши сама.
Хубаво е, честно.
Хубаво е, честно.
